ЗА ПРОСТРАНСТВОТО

Здравейте,

Нарекох тази платформа ОКР пространство с идеята да отворя място, където хора с натрапливи мисли и ритуални поведения и техни близки могат да прочетат материали за проблема, могат да споделят за него, за това как го изживяват, да зададат въпроси във форума и да получат коментар. Защо не и да се включат в дискусия на живо в мероприятия, които организираме. Обсесивно-компулсивното разстройство е сериозно заболяване на психиката и е най-тежкото от всички тревожни разстройства, съответно най-трудно за лечение. В съвременния западен свят се среща твърдението, че е нелечимо, тоест до живот, с което категорично не съм съгласен.

Считам коректното разбиране на заболяването и лечението му за изключително важни, защото то на първо място е тежък личен проблем за боледуващите. Симптомите са много тягостни и постепенно дават отражения върху целия им живот, като прогресиращо влошават качеството му и въвличат членове на семействата в обслужване на понякога, условно казано, инвалидизирани хора. Засегнатите от ОКР са стойностни хора, но за съжаление заболяването ги вади от „релсите“ на нормалния живот, като са в собствена тежест, в тежест на семейства и общество. Сериозността и многопластовостта на проблема изисква комплексен поглед и подход.

Само ясното дефиниране и разбиране на един проблем дават ключ към разрешението му. А разбирането на причините и механизма на проблема в детайли е пътна карта за излизането от него. Това беше причината да напиша и книгата си: “ОКР Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“, която също можете да намерите тук на сайта в електронната му книжарница. Това многогодишно изследване и всичко написано от мен, колеги и засегнати от ОКР в интернет пространството, в което сте сега, се надявам да ви дадат надежда, смисъл и път за излизане от болестта.

Важно е и да получиш професионално мнение и знание. Само знанието може да осветли мъглата на болестта, да направи същинските проблеми видими, за да бъдат те решени и така да дойде истинското здраве, което не е само липса на симптом, а състояние на психично благополучие, житейска лекота и щастие. Много важно е да намериш хора, които споделят и особено, които са се справили вече или които се справят, да имаш място където да бъдеш разбран и разбираш, където си подкрепен и подкрепяш, където общуваш с други имащи цели като теб. Важно е да не си сам.

Създавам това пространство с оптимизъм и добри намерения, и се надявам те да дадат добри резултати на заинтересованите, за да се справят с болестта. Убеден съм, че засегнатите от ОКР са невероятен ресурс за обществото ни с качествата, които притежават неразгърнати и потиснати. Наблюдавам го в терапията на всички, с които напреднем над определено ниво. Моля питайте, интересувайте се, коментирайте, включете се в обсъжданията във форума и онлайн мероприятията, в споделянето - споделяйте материали, рисунки, стихове, мнения, опит. Желая от сърце това да стане вашето пространство, където да срещнете разбиране, споделяне, знания, опит, надежда и вяра.

Д-р Владимир Пожарашки

ЗА МЕН

Не обичам да говоря много за себе си и не е от излишна скромност. Предпочитам да показвам, отколкото да казвам. Мъж на 55 години съм, българин съм, роден съм в град София. Имам семейство. Съпругата ми Силвия е известен лекар, хомеопат и иглотерапевт. Дъщеря ни Йоана също е лекар и е четвърто поколение лекари в рода ни.

По образование съм лекар. Завършил съм Медицинска академия в София. Най-голямата школа като лекар за мен беше Научния Институт за Спешна медицина „Пирогов”, където работих 13 години. Все още тази клиника има място в сърцето ми. По-късно специализирах аналитична психотерапия телесен тип и в момента я практикувам.

Психотерапия започнах да уча от любопитство, защото когато следвах медицина се интересувах от психоанализа и идеите на Зигмунд Фройд, но не намерих къде да се обучавам. Бяха от последните години на социалистическия режим. И така, макар и доста по-късно, специализирайки с любопитство, видях нещо хем различно, хем близко до мен като възгледи за човешкото същество и живота и продължих да уча с огромно желание и интерес. Започвайки практиката си, още на втора или трета сесия усетих нещо странно, открих нещо, което не бях усещал никога. А то е, че не работя. Нямаше усилие. Аз просто бях Аз. Така е и до днес. Забавлявах се с усъвършенстването на откритието си през всичките години на практиката си.

Какво обичам? Обичам страната си, обичам семейството си, обичам приятелите си, работата си, морето, слънцето, планината, полето, цветята, животните, насекомите. Обичам да лежа на тревата. Обичам да се радвам на всичко красиво. Обичам да споделям радостта си. Обичам да се разхождам, да дишам свободно с пълни гърди, да карам колело, обичам да пея, танцувам с радост, обичам да си похапвам вкусно, обичам чаша вино и добра компания и хора с живи, одухотворени погледи, в които има доброта. Обичам да общувам с хора открити и искрени. Обичам философията, защото в тази наука се намират обясненията на нещата в нас и около нас. Обичам музиката, защото тя е споделена емоция. Обичам да откривам, защото всяко откритие ме прави още един миг жив. Обичам предизвикателствата. Обичам да обичам.

Какво не понасям? Не понасям грозното в света и хората около мен, а също и в мен когато го открия. Не понасям лъжата, грубостта, арогантността, алчността, лицемерието, омразата, завистта, злобата, мъката, страданието. Има и още неща, които не понасям и които се опитвам да дистанцирам от себе си, а и помагам на хората, с които работя да се дистанцират, но ги приемам такива каквито са, защото са част от реалността ни, реалността която ние създаваме.

Какво мога? Много неща. С много неща съм се захващал в живота си и се убедих, че мога. Мога да виждам проблемите, мога да лекувам, мога да се грижа, мога да пиша, мога да анализирам, мога да обяснявам ясно сложни неща, мога да създавам с ръцете си, да ремонтирам, да строя.

Какво не искам? Не искам да потискам някого и да ме потискат, да причинявам страдания и да страдам, да лъжа и да ме лъжат, да съм „Не-аз”.

Е, сигурно много пъти сте чували подобни думи. Не са ли банални? За мен не са. Те просто са Аз и моя живот. И оттук нататък ще да оставя другите и написаното от мен да говорят за мен. Така и ще бъде.