Не обичам да говоря много за себе си и не е от излишна скромност. Предпочитам да показвам, отколкото да казвам. Мъж на 55 години съм, българин съм, роден съм в град София. Имам семейство. Съпругата ми Силвия е известен лекар, хомеопат и иглотерапевт. Дъщеря ни Йоана също е лекар и е четвърто поколение лекари в рода ни.

По образование съм лекар. Завършил съм Медицинска академия в София. Най-голямата школа като лекар за мен беше Научния Институт за Спешна медицина „Пирогов”, където работих 13 години. Все още тази клиника има място в сърцето ми. По-късно специализирах аналитична психотерапия телесен тип и в момента я практикувам.

Психотерапия започнах да уча от любопитство, защото когато следвах медицина се интересувах от психоанализа и идеите на Зигмунд Фройд, но не намерих къде да се обучавам. Бяха от последните години на социалистическия режим. И така, макар и доста по-късно, специализирайки с любопитство, видях нещо хем различно, хем близко до мен като възгледи за човешкото същество и живота и продължих да уча с огромно желание и интерес. Започвайки практиката си, още на втора или трета сесия усетих нещо странно, открих нещо, което не бях усещал никога. А то е, че не работя. Нямаше усилие. Аз просто бях Аз. Така е и до днес. Забавлявах се с усъвършенстването на откритието си през всичките години на практиката си.

Какво обичам? Обичам страната си, обичам семейството си, обичам приятелите си, работата си, морето, слънцето, планината, полето, цветята, животните, насекомите. Обичам да лежа на тревата. Обичам да се радвам на всичко красиво. Обичам да споделям радостта си. Обичам да се разхождам, да дишам свободно с пълни гърди, да карам колело, обичам да пея, танцувам с радост, обичам да си похапвам вкусно, обичам чаша вино и добра компания и хора с живи, одухотворени погледи, в които има доброта. Обичам да общувам с хора открити и искрени. Обичам философията, защото в тази наука се намират обясненията на нещата в нас и около нас. Обичам музиката, защото тя е споделена емоция. Обичам да откривам, защото всяко откритие ме прави още един миг жив. Обичам предизвикателствата. Обичам да обичам.

Какво не понасям? Не понасям грозното в света и хората около мен, а също и в мен когато го открия. Не понасям лъжата, грубостта, арогантността, алчността, лицемерието, омразата, завистта, злобата, мъката, страданието. Има и още неща, които не понасям и които се опитвам да дистанцирам от себе си, а и помагам на хората, с които работя да се дистанцират, но ги приемам такива каквито са, защото са част от реалността ни, реалността която ние създаваме.

Какво мога? Много неща. С много неща съм се захващал в живота си и се убедих, че мога. Мога да виждам проблемите, мога да лекувам, мога да се грижа, мога да пиша, мога да анализирам, мога да обяснявам ясно сложни неща, мога да създавам с ръцете си, да ремонтирам, да строя.

Какво не искам? Не искам да потискам някого и да ме потискат, да причинявам страдания и да страдам, да лъжа и да ме лъжат, да съм „Не-аз”.

Е, сигурно много пъти сте чували подобни думи. Не са ли банални? За мен не са. Те просто са Аз и моя живот. И оттук нататък ще да оставя другите и написаното от мен да говорят за мен. Така и ще бъде.